Когато говорим за зимното небе, първото име, което изплува в съзнанието ни е Орион. Това красиво и лесноокриваемо съзвездие още през ноември изгрява рано вечер и украсява небето през цялата нощ. Повечето от седемте ярки звезди, очертаващи характерната фигура на съзвездието са млади и горещи гиганти. Единственото изключение е Бетелгейзе (алфа от Орион), която е червен гигант - това е звездата в горния ляв ъгъл на фигурата. Долу вдясно пък е Ригел(бета от Орион), която въпреки означението си е най-ярката звезда в това съзвездие.
Още една дълга и студена зима е вече зад гърба ни. Край на мразовитите нощи с отрицателни температури и вледеняващ вятър. Времето вече е пролетно, а нощните наблюдения ще стават все по-приятни и привлекателни. И все пак, зимното небе си има своето неповторимо очарование. Едни от най-красивите съзвездия могат да се видят само през зимния сезон, а някои от най-популярните обекти от дълбокия космос се намират именно в тях. Когато говорим за зимното небе, първото име, което изплува в съзнанието ни е Орион. Това красиво и лесноокриваемо съзвездие още през ноември изгрява рано вечер и украсява небето през цялата нощ. Повечето от седемте ярки звезди, очертаващи характерната фигура на съзвездието са млади и горещи гиганти. Единственото изключение е Бетелгейзе (алфа от Орион), която е червен гигант - това е звездата в горния ляв ъгъл на фигурата. Долу вдясно пък е Ригел(бета от Орион), която въпреки означението си е най-ярката звезда в това съзвездие. По средата е Поясът на Орион, състоящ се от три звезди, наредени в почти права линия. Под тях има още една подобна конфигурация от 3-4 по-слаби звезди, които формират т.нар. Меч на Орион. Една от тези звезди обаче е по-особена. Впрочем тя дори не е звезда, а газов облак - Голямата мъглявина в Орион, известна още като M42. Без съмнение, това е най-известната мъглявина от нашата Галактика. Намира се на 1300 светлинни години от нас и всъщност представлява огромен облак от йонизиран водород, в чиито недра протичат интензивни звездообразуващи процеси и има изобилие от млади звезди, поради което понякога наричат M42детска градина за звезди. Да се придвижим малко на север по небесната сфера - най-лявата звезда от Пояса на Орион еАлнитак. В нейните околности също не липсват интересни обекти, но за да ги различим се нуждаем от по-мощен инструмент. Целия този участък от небето (както и повечето мъглявини в това съзвездие) е част от гигантски комплекс от молекулярен и йонизиран водород. Именно на неговото присъствие се дължи изобилието от дифузни мъглявини в Орион. В непосредствена близост доАлнитак и вляво от нея е мъглявината Пламък. Вдясно пък е IC434 - ярка емисионна мъглявина, на чийто фон се вижда една характерно по форма неголямо тъмно петънце - абсорбционната мъглявина Конска глава. Тя представлява облак от прах и студен водород и макар че сам по себе си поглъща, а не излъчва светлина, може да се наблюдава единствено благодарение на факта, че се намира между нас и по-ярката дифузна мъглявина IC434, проектирайки се върху нея. Макар и визуално много трудно забележима дори в голям любителски телескоп, Конската глава е сравнително лесна за фотографиране и е една от емблематичните фигури за любителите-астрономи. Докато все още сме в Орион, да се придвижим още малко на север. Попадаме на друг интересен обект - мъглявината M78. За разлика от емисионните мъглявини, които излъчват светлина благодарение на йонизационните процеси, свързани с газовете, от които се състоят, M78 свети с отразена светлина. Газовете, от които е съставена мъглявината не получават достатъчно количество енергия от съседните звезди, необходима за неговата йонизация, но пък тази светлина се разпръсква и отразява в околното пространство. При това различните дължини на видимия спектър се отразяват в различна степен. По-дългите вълни (червени и жълти) по-лесно преминават през газово-праховите облаци. По същата тази причина например фаровете за мъгла и уличните лампи излъчват светлина с подобен цвят, помагайки да се увеличи видимостта в лоши атмосферни условия. При по-късите вълни (сини и виолетови) е обратно - те се отразяват от средата и се разпръскват във всички посоки от пространството. Така за страничния наблюдател една такава мъглявина изглежда по-синя на цвят, защото светлината, която идва от нея е предимно отразена. Аналогично небето през деня е синьо на цвят, защото атмосферата притежава същото свойство да разпръсква повече синята и по-малко червената светлина. Звездите Сириус (Голямо куче), Процион (Малко куче) и Бетелгейзе (Орион) образуват известнияЗимен триъгълник. Той ще ни помогне да открием иначе слабото и незабележимо съзвездиеЕднорог. И тук не липсват мъглявини. Особено красив обект е т.нар. Розета. На фотографиите тази мъглявина заема площ неколкократно по-голяма от видимата площ на Луната, като се характеризира с интензивен червен цвят, който се дължи на емисиите на йонизирания водород. Именно цвета и формата са дали нейното име. Дори с телескоп мъглявината е труднозабележима визуално, което обяснява защо Месие не я е включил в знаменития си каталог. Вместо това обаче лесно може да се види звездния куп, който е част от нея. Розета, както и купът се намират на разстояние около 5000 светлинни години от нас. И още един обект от съзвездието Еднорог. Всъщност това е малко условно, защото обектите са няколко. Тук отново имаме съвкупност от дифузна мъглявина и звезден куп, която астрономите са означили като NGC2264. Купът наподобява по форма коледна елха, обсипана с бляскави украшения, поради което е наречен с това име. Върхът на Коледната елха сочи към неголяма тъмна мъглявина с форма на Конус, a цялото пространство се изпълва от сложен комплекс от емисионни(червени), отражателни(сини) и абсорбционни(черни) мъглявини, които преливат една в друга. Част от комплекса е и мъглявината Лисича кожа. Всички тези обекти са на 2500 светлинни години разстояние. Ще завършим зимния обзор на дълбокия космос с един познат и много достъпен обект - звездният куп Плеяди. Той е част от зодиакалното съзвездие Бик(Телец). Вижда се с невъоръжено око като няколко не особено ярки, но силно доближени една до друга звезди. С просто око могат да се изброят не повече от 6-7, но дори с малък бинокъл се вижда, че броят им е много по-голям. При фотографиране се откроява една характерна негова особеност - този красив разсеян звезден куп е потопен в синкава дифузна мъглявина. Плеядите се намират сравнително близо до нас - само на 400-450 светлинни години. Състоят се предимно от млади звезди на възраст между 75 и 150 милиона години, формирани от един общ облак от газово-прахова материя. Подобно на повечето разсеяни звездни купове, Плеядите също няма да останат завинаги свързани. След милиони години тази красива звездна формация ще се разпадне, губейки постепенно своите членове в следствие на гравитационно взаимодействие със съседни масивни обекти от нашата Галактика. Но до тогава имаме достатъчно много време, за да се любуваме на гледката. След зимното изобилие от мъглявини и звездни купове, които все пак са част от Млечния път, идва пролетта - сезонът на далечните галактики. Очаква ни още по-дълбоко потапяне в космическите простори.
|
Архиви
April 2016
Категории
All
Favourite projects
|