На видеоклипа по-долу 1 час от живота на градинско кокиче е забързан в около 1 минута време. На клипа също се вижда и Дяволска пеперуда(Vanessa cardui). Тя зимува като имаго под кори на дървета, в хралупи, в изоставени постройки и др. Рано напролет, още при първото затопляне напуска зимните си убежища и започва да лети.
Кокичето (най-познатият вид е Galanthus nivalis) е едно от най-екзотичните растения в Европа. То е първото цвете на пролетта, изникващо от майката Земя още преди да се е стопил зимния сняг. Цъфти през февруари-март, но през някои години започва да цъфти още през декември. През септември-октомври луковиците на градинските кокичета се засаждат на постоянно място на дълбочина 6-10см, където остават в продължение на няколко години. В дивата природа кокичетата растат на тумби на слънчеви или по-сенчести места из горите и ливадите. На видеоклипа по-долу 1 час от живота на градинско кокиче е забързан в около 1 минута време. На клипа също се вижда и Дяволска пеперуда(Vanessa cardui). Тя зимува като имаго под кори на дървета, в хралупи, в изоставени постройки и др. Рано напролет, още при първото затопляне напуска зимните си убежища и започва да лети. Хладно мартенско утро. Село Бостина, 4 километра северно от Смолян. Отваряме лаптопите за последна проверка в calsky.com, линията на централния транзит минава покрай последните къщи на селото. Спрели сме на шосето покрай реката, но слънцето се крие зад високия баир на изток. Нямаме много време и бързо се изнасяме нагоре по ската, за да търсим по-нисък хоризонт и чисто небе. Намираме подходящо място и веднага започваме да сглобяваме техниката. Осем и половина, засеверяваме, тестваме експозицията, фокуса, тракинга. Видеокамера - работи. Всичко изглежда е под контрол, а най-хубавото е, че няма нито едно облаче на небето. Девет нула-нула. Няколко снимки за спомен, после още няколко, а времето лети. Девет и шестнадесет, адреналинът се покачва. Предстартово броене. Не я виждаме, но знаем, че е там. Само на земята има случайности, в небесата всичко е предсказуемо до части от секундата. Тази сутрин докоснахме безпогрешния механизъм на Вселената. 09:17:02. Международната Космическа Станция току що премина през диска на Слънцето. Garradd C/2009 P1 е най-ярката комета, която ще можем да наблюдаваме и през 2012 година от нашите географски ширини. За съжаление тя не се вижда с просто око и за да я забележим ще ни е нужен поне бинокъл. В средата на март тя достигна максималната си ъглова скорост на движение върху небесната сфера от момента на откриването си през 2009 година до сега, като за по-малко от 10 часа се премества с един лунен диаметър на фона на неподвижните звезди. На анимацията, заснета в продължение на час и 40 минути на 17 март 2012 г. кометата се носи в съзвездието Дракон, но скоро ще го напусне и ще навлезе в пределите на Голямата Мечка. Кометите са малки тела от Слънчевата система, чието твърдо ядро е съставено от скали, лед и прах. В състава им също така влизат замръзнали газове - въглероден окис, въглероден двуокис, метан и амоняк, както и някои други съединения. Ядрата на кометите не надхвърлят няколко десетки километра в диаметър. При доближаване до слънцето газовете сублимират - т.е. от твърдо агрегатно състояние преминават директно в газообразно, при което около твърдото ядро се образува силно разредена атмосфера, наречена кома. В следствие на слънчевата радиация, някои от газовете се йонизират, при което комата започва да излъчва светлина, в зависимост от това кой от наличните газове е йонизиран най-силно. Често кометите са зелени на цвят, което се дължи на йонизацията на цианогена и молекулярния въглерод, които влизат в състава им. Понякога, но не винаги, в резултат на слънчевия вятър, представляващ поток от бързодвижещи се заредени частици, идващи от слънцето, част от комата се изтласква в посока, противоположна на слънцето и се образува опашка с дължина милиони километри, с която кометите са така популярни. Опашката има два компонента - газова и прахова, при което газовете по-лесно "се издухват" от слънчевия вятър, а праховата компонента е по-инертна и остава да се стели по протежение на орбитата. Кометата Garradd е характерна с двете си добре различими една от друга опашки, видими и на снимката по-горе, направена в началото на февруари. Газовата опашка, насочена надолу, има по-остра форма и синкав цвят, докато праховата е с по-жълтеникав отенък, по-дебла е и сочи нагоре.
На 16 март беше открита една от най-ярките и близки до нас свръхнови за 2012 година. Тя получи обозначението SN 2012aw и се намира в сравнително ярката галактика M95, разположена на около 35 милиона светлинни години в съзвездието Лъв. Това на практика е и първата свръхнова, открита от началото на тази година в галактика от каталога на Месие. Снимката по-долу е направена четири дена след откриването, като свръхновата е от 13.4 звездна величина, но се очаква през следващите няколко седмици значително да повиши яркостта си. Те е от тип II - резултат от бързия колапс и силната експлозия на масивна звезда. При експлозията се освобождава колосално количество енергия, която кара избухналата звезда да свети десетки и дори стотици милиарди пъти по-ярко от нормалните звезди, като много често се случва така, че свръхновата достига и дори превишава светимостта на цялата галактика, в която се намира.
Свръхновите имат особено значение при изследванията в астрофизиката и космологията, поради което тяхната поява в близка галактика винаги е съпроводена от повишен интерес от страна на учените. Статистически е установено, че в дадена галактика свръхнова избухва средно веднъж на стотина години. Подобни събития помагат да се определят разстоянията между галактиките, скоростта на разширение на Вселената, нейната възраст, както и количеството на най-мистериозния компонент на мирозданието, наречен тъмна енергия. |
Архиви
April 2016
Категории
All
Favourite projects
|