По-голямата и по-ярка от тях е Лагуната. Тя дори може да се види с невъоръжено око като едно съвсем слабо петънце, скътано в дълбините на Млечния път. Това петънце всъщност е с размери от порядъка на 50 до 100 светлинни години и отстои от нас на около 5000 светлинни години. M8 е регион от Галактиката, в който протичат процеси на активно звездообразуване. Една от забележителните характеристики на тази мъглявина e наличието на тъмни области, наречени глобули и представляващи свиващи се под действието на гравитацията протозвездни облаци с диаметър около 10 000 астрономически единици.
Топлите летни нощи са благодатно време за астрономически наблюдения, а лятото е най-подходящият сезон за съзерцаване на нашата Галактика, Млечния път. Още през юни, с падането на нощта, над южния хоризонт вече се откроява неговата най-ярката и красива част - централните области в посока на съзвездието Стрелец. Там звездите са най-гъсто разположени, но въпреки това центърът на Галактиката остава скрит за дебел слой междузвезден прах - тъмни ивици на фона на по-светлите облаци, съставени от милиарди звезди. Тази част на Галактиката изобилства от дифузни мъглявини, съставени предимно от йонизиран газ (най-вече водород) и прахови частици. Двa от най-интересните обекти, намиращи се в посока на галактичния център са мъглявинитв Лагуна(M8) и Детелина(M20). По-голямата и по-ярка от тях е Лагуната. Тя дори може да се види с невъоръжено око като едно съвсем слабо петънце, скътано в дълбините на Млечния път. Това петънце всъщност е с размери от порядъка на 50 до 100 светлинни години и отстои от нас на около 5000 светлинни години. M8 е регион от Галактиката, в който протичат процеси на активно звездообразуване. Една от забележителните характеристики на тази мъглявина e наличието на тъмни области, наречени глобули и представляващи свиващи се под действието на гравитацията протозвездни облаци с диаметър около 10 000 астрономически единици. Мъглявината Детелина е едно рядко красиво съчетание от разсеян звезден куп, емисионна мъглявина (розовата област вдясно), отражателна мъглявина (синята област вляво) и тъмна мъглявина (тъмните ивици, придаващи характерната форма на този обект). Междузвездният газ в недрата на M20 се загрява от млади горещи звезди-гиганти и тяхната мощна радиация йонизира водорода, като го принуждава да свети в характерния за него червен цвят. Отаналата част от мъглявината свети с отразена светлина, поради което изглежда синя на цвят. Млечният път прекосява и съзвездието Лебед, а близо до неговата най-ярка звезда - Денеб (която заедно с Вега от Лира и Алтаир от Орел образуват фигурата на Летния триъгълник) може да се открие друга мъглявина с характерна форма, напомняща очертанията на континента Северна Америка. Именно тази прилика е дала основание на астрономите да нарекат мъглявината с това име. Макар и заемащ доста обширна област на небето (близо 4 лунни диаметъра), този обект, известен още като NGC 7000 не може да бъде видян с просто око, тъй като има сравнително ниска повръхностна яркост. Също в Лебед се намира един обект, чиято природа е съвсем различна от споменатите до тук мъглявини. Това са т.нар. Воали и принадлежат към сравнително рядко срещаните мъглявини, представляващи остатъци от избухвания на свръхнови звезди. Предполага се, че звездата, която е породила този красив, но твърде слаб обект, е избухнала преди няколко хиляди години, а остатъците от тази колосална експлозия все още продължават да се разширяват в пространството, за да обхванат площ от небето с диаметър около 3 градуса. Наред с многобройните дифузни газови мъглявини, лятното небе предлага възможността за наблюдение на някои от най-популярните планетарни мъглявини. Някои от тези обекти наподобават по форма планети, видяни през окуляра на телескопа, на което дължат и името си, но всъщност нямат нищо общо нито с нашата Слънчева система, нито с все по-често откриваните напоследък екзопланети. Те представляват изхвърлени в околното пространство газови обвивки от умиращи звезди, подобни на Слънцето, когато се намират в стадия на червените гиганти, в края на еволюционния си цикъл. На 1300 светлинни години от нас, в съзвездието Малка лисица се намира една от най-ярките планетарни мъглявини, които могат да се наблюдават от Земята - М27, наречена още Гира. Заради своята спираловидна структура NGC 7293 е позната още под наименованието Охлюв. Тя се намира в пределите на съзвездието Водолей и е една от най-близките до нас планетарни мъглявини. Разстоянието до нея е само около 700 светлинни години, а размерите й обхващат близо 2.5 светлинни години. Открита от немския астроном Карл Лудвиг Хардинг през 1824 г., тази мъглявина напоследък стана особено популярна, благодарение на снимките на космическия телескоп Хъбъл и често е наричана "Окото на Бог". Обзорът на летните обекти от дълбокия космос няма да е пълен, ако пропуснем може би най-яркия и известен сферичен звезден куп, който без съмнение е една от любимите цели на всеки начинаещ любител-астроном - M13. Този красив обект може да бъде наблюдаван дори с бинокъл или малък телескоп в съзвездието Херкулес. Сферичните звездни купове представляват грандиозни скупчвания на стотици хиляди звезди, чиято възраст е съизмерима с възрастта на Галактиката. За разлика от разсеяните звездни купове (като например Плеядите), сферичните не са концентрирани към плоскостта на галактическия екватор, а са част от сферичната компонента на Млечния път, наречена хало. M13 има диаметър 150 светлинни години и отстои от Земята на около 25 000 светлинни години. Това е само един от 150-те открити до момента сферични купове в пределите на нашата Галактика. През 1974 година Големият куп в Херкулес беше избран като цел на интересен експеримент. 300-метровият радиотелескоп, разположен в Аресибо, Пуерто Рико, излъчи 3-минутно съобщение, насочено към M13, съдържащо информация, предназначена за връзка с извънземни цивилизации. Тъй като радиосигналът се нуждае от 25 000 години, за да достигне целта си, за това време положението на този обект спрямо земята ще претърпи известна промяна и по тази причина съобщението по всяка вероятност няма да пристигне по предназначение. Все пак се приема, че този експеримент има по-скоро стойност като технологична демонстрация, отколкото реален опит за контакт с извънземен разум.
През тази 2012 година беше последната земна Есен на любимия художник на Родопите Валери Паничаров. Тази видеоимпресия е снимана през 2007г. , но като че ли още тогава се чете тъга в очите на големия майстор на багрите. Въпреки трудностите които го посрещнаха в края на житейския му път, в сърцата на родопчани ще остане невероятното му обаяние на човек и художник, ще остане светлината на всичките му картини оставени за хората. Очаквайте и пълния вариант на филма-импресия за художника тук на страницата на Небето.
|
Архиви
April 2016
Категории
All
Favourite projects
|