Когато говорим за зимното небе, първото име, което изплува в съзнанието ни е Орион. Това красиво и лесноокриваемо съзвездие още през ноември изгрява рано вечер и украсява небето през цялата нощ. Повечето от седемте ярки звезди, очертаващи характерната фигура на съзвездието са млади и горещи гиганти. Единственото изключение е Бетелгейзе (алфа от Орион), която е червен гигант - това е звездата в горния ляв ъгъл на фигурата. Долу вдясно пък е Ригел(бета от Орион), която въпреки означението си е най-ярката звезда в това съзвездие.
Още една дълга и студена зима е вече зад гърба ни. Край на мразовитите нощи с отрицателни температури и вледеняващ вятър. Времето вече е пролетно, а нощните наблюдения ще стават все по-приятни и привлекателни. И все пак, зимното небе си има своето неповторимо очарование. Едни от най-красивите съзвездия могат да се видят само през зимния сезон, а някои от най-популярните обекти от дълбокия космос се намират именно в тях. Когато говорим за зимното небе, първото име, което изплува в съзнанието ни е Орион. Това красиво и лесноокриваемо съзвездие още през ноември изгрява рано вечер и украсява небето през цялата нощ. Повечето от седемте ярки звезди, очертаващи характерната фигура на съзвездието са млади и горещи гиганти. Единственото изключение е Бетелгейзе (алфа от Орион), която е червен гигант - това е звездата в горния ляв ъгъл на фигурата. Долу вдясно пък е Ригел(бета от Орион), която въпреки означението си е най-ярката звезда в това съзвездие. По средата е Поясът на Орион, състоящ се от три звезди, наредени в почти права линия. Под тях има още една подобна конфигурация от 3-4 по-слаби звезди, които формират т.нар. Меч на Орион. Една от тези звезди обаче е по-особена. Впрочем тя дори не е звезда, а газов облак - Голямата мъглявина в Орион, известна още като M42. Без съмнение, това е най-известната мъглявина от нашата Галактика. Намира се на 1300 светлинни години от нас и всъщност представлява огромен облак от йонизиран водород, в чиито недра протичат интензивни звездообразуващи процеси и има изобилие от млади звезди, поради което понякога наричат M42детска градина за звезди. Да се придвижим малко на север по небесната сфера - най-лявата звезда от Пояса на Орион еАлнитак. В нейните околности също не липсват интересни обекти, но за да ги различим се нуждаем от по-мощен инструмент. Целия този участък от небето (както и повечето мъглявини в това съзвездие) е част от гигантски комплекс от молекулярен и йонизиран водород. Именно на неговото присъствие се дължи изобилието от дифузни мъглявини в Орион. В непосредствена близост доАлнитак и вляво от нея е мъглявината Пламък. Вдясно пък е IC434 - ярка емисионна мъглявина, на чийто фон се вижда една характерно по форма неголямо тъмно петънце - абсорбционната мъглявина Конска глава. Тя представлява облак от прах и студен водород и макар че сам по себе си поглъща, а не излъчва светлина, може да се наблюдава единствено благодарение на факта, че се намира между нас и по-ярката дифузна мъглявина IC434, проектирайки се върху нея. Макар и визуално много трудно забележима дори в голям любителски телескоп, Конската глава е сравнително лесна за фотографиране и е една от емблематичните фигури за любителите-астрономи. Докато все още сме в Орион, да се придвижим още малко на север. Попадаме на друг интересен обект - мъглявината M78. За разлика от емисионните мъглявини, които излъчват светлина благодарение на йонизационните процеси, свързани с газовете, от които се състоят, M78 свети с отразена светлина. Газовете, от които е съставена мъглявината не получават достатъчно количество енергия от съседните звезди, необходима за неговата йонизация, но пък тази светлина се разпръсква и отразява в околното пространство. При това различните дължини на видимия спектър се отразяват в различна степен. По-дългите вълни (червени и жълти) по-лесно преминават през газово-праховите облаци. По същата тази причина например фаровете за мъгла и уличните лампи излъчват светлина с подобен цвят, помагайки да се увеличи видимостта в лоши атмосферни условия. При по-късите вълни (сини и виолетови) е обратно - те се отразяват от средата и се разпръскват във всички посоки от пространството. Така за страничния наблюдател една такава мъглявина изглежда по-синя на цвят, защото светлината, която идва от нея е предимно отразена. Аналогично небето през деня е синьо на цвят, защото атмосферата притежава същото свойство да разпръсква повече синята и по-малко червената светлина. Звездите Сириус (Голямо куче), Процион (Малко куче) и Бетелгейзе (Орион) образуват известнияЗимен триъгълник. Той ще ни помогне да открием иначе слабото и незабележимо съзвездиеЕднорог. И тук не липсват мъглявини. Особено красив обект е т.нар. Розета. На фотографиите тази мъглявина заема площ неколкократно по-голяма от видимата площ на Луната, като се характеризира с интензивен червен цвят, който се дължи на емисиите на йонизирания водород. Именно цвета и формата са дали нейното име. Дори с телескоп мъглявината е труднозабележима визуално, което обяснява защо Месие не я е включил в знаменития си каталог. Вместо това обаче лесно може да се види звездния куп, който е част от нея. Розета, както и купът се намират на разстояние около 5000 светлинни години от нас. И още един обект от съзвездието Еднорог. Всъщност това е малко условно, защото обектите са няколко. Тук отново имаме съвкупност от дифузна мъглявина и звезден куп, която астрономите са означили като NGC2264. Купът наподобява по форма коледна елха, обсипана с бляскави украшения, поради което е наречен с това име. Върхът на Коледната елха сочи към неголяма тъмна мъглявина с форма на Конус, a цялото пространство се изпълва от сложен комплекс от емисионни(червени), отражателни(сини) и абсорбционни(черни) мъглявини, които преливат една в друга. Част от комплекса е и мъглявината Лисича кожа. Всички тези обекти са на 2500 светлинни години разстояние. Ще завършим зимния обзор на дълбокия космос с един познат и много достъпен обект - звездният куп Плеяди. Той е част от зодиакалното съзвездие Бик(Телец). Вижда се с невъоръжено око като няколко не особено ярки, но силно доближени една до друга звезди. С просто око могат да се изброят не повече от 6-7, но дори с малък бинокъл се вижда, че броят им е много по-голям. При фотографиране се откроява една характерна негова особеност - този красив разсеян звезден куп е потопен в синкава дифузна мъглявина. Плеядите се намират сравнително близо до нас - само на 400-450 светлинни години. Състоят се предимно от млади звезди на възраст между 75 и 150 милиона години, формирани от един общ облак от газово-прахова материя. Подобно на повечето разсеяни звездни купове, Плеядите също няма да останат завинаги свързани. След милиони години тази красива звездна формация ще се разпадне, губейки постепенно своите членове в следствие на гравитационно взаимодействие със съседни масивни обекти от нашата Галактика. Но до тогава имаме достатъчно много време, за да се любуваме на гледката. След зимното изобилие от мъглявини и звездни купове, които все пак са част от Млечния път, идва пролетта - сезонът на далечните галактики. Очаква ни още по-дълбоко потапяне в космическите простори.
Слънцето е нашата най-близка звезда, център на Слънчевата ни система. То съставлява повече от 99,8% от общата маса на системата. Слънцето се движи в орбита около галактичния център на Млечния път, извършвайки завъртане по часовниковата стрелка, гледано от галактичния северен полюс, на разстояние около 24000 - 26000 светлинни години, завършвайки една орбита за около 225-250 милиона години. Ежедневното влияние на Слънцето върху Земята е толкова голямо, че някои астрономи казват че освен в атмосферата на нашата планета, ние живеем в "атмосферата" на Слънцето. Още от древни времена Слънцето е почитано като Божество. В днешно време хората с екстрасензорни способности уверено твърдят, че на Слънцето живеят висши същества, много по-напреднали от нас и в много по-различна от нашата земна биологична форма на съществуване. В интернет пространството всекидневно се анализират и обсъждат последните видео материали и данни от нашата звезда в търсене на форми на живот или гигантски космически кораби. Интересно е и мнението на един от най-уважаваните в историята астрономи Уилям Хершел. Той е смятал всяка планета в Слънчевата система за обитаема. Според Хершел под горещата слънчева атмосфера се намира по-студена и солидна повърност отделена от нея от непрозрачен облачен слой. Той вярвал, че там живее раса от същества, приспособена към тези странни за нас условия. Тази идея му дошла при дългите изследвания на слънчевите петна и тяхното движение. Уилям Хершел живее от 1738 до 1822г. В днешно време някои съвременни учени обосновават хипотезата за плазмен живот на Слънцето и неговото въздействие върху Земята. На снимката горе се виждат слънчевите петна заснети тази сутрин. Само преди 10 дни повърхността на небесното светило беше почти спокойна. Днес вече имаме изобилие от слънчеви петна, като най-голямото е около два пъти колкото Земята. Повечето прогнози сочат активизиране на слънчевите изригвания. А в един интернет афоризъм се казва: Living on Earth is expensive - but it does include a free trip around the Sun. Животът на Земята е доста скъп, но пък включва безплатна екскурзия около Слънцето! Юрий Гагарин, как си летял? Бързо ли хвърка корабът бял? Там сред звездите пръв щом си бил Дунав видя ли, зърна ли Нил? Зърна ли нейде сред синева друг по-обичан град от Москва? Дето децата в лятната шир тичат на воля, пеят за мир. Юрий Гагарин, славен пилот, ти пръв преброди звездния свод. 12 Април е денят на първия в историята пилотиран космически полет, през 1961г. на космонавта Юрий Гагарин с кораба "Восток" и се отбелязва като Международен ден на авиацията и космонавтиката от 1969 г. по решение на Международната федерация по авиация.
Обикновената коприва (Urtica dioica) е едно доста екзотично и необикновено растение, заемащо достойно място в семейство Копривови. Тя е разпространена в Европа, Северна Африка, Азия и Северна Америка. Още през бронзовата епоха, човекът е използвал копривата за направа на тъкани и дрехи. Нейните медицински качества са известни през вековете, а днес се преоткриват, както за лечение така и за храна. Човекът е облагодетелстван в употребата на това ценно растение, тъй като копривата се пренебрегва от повечето тревопасни заради боцкащите й власинки, отделящи парлив сок. Наглед агресивното растение, лесно открива полезните си качесва и съставки, при приготвяне на чай, супи, салати, брашна и лекарства. Леко смачкване с точилка, за премахване изцяло на парливото въздействие към кожата, и копривата вече е готова за вкусна салата, подправена със зехтин, сол, орехи и лимонов сок . При приготвяне на чай, трябва да се има предвид, че течността е полезна само докато е жълто оцветена, после след потъмняването почти губи лечебните си свойства. Когато пролетта настъпва сред гори и градини, българският народ празнува един от най-обичаните си традиционни празници - Цветница, с красиви цветя и върбови клонки за здраве. По това време вече и копривата е набола по ливади и стърнища, изпълнена с пролетни сокове, готова да помогне на хората да преодолеят зимната умора. Има легенда, че великият йогин Миларепа, по време на своето отшелничество, десетки години се е хранел само с коприва при което кожата и косата му са станали зелени на цвят. На видеоклипа са заснети около 6 часа от живота на градинска коприва и са забързани до около 30 секунди. |
Архиви
April 2016
Категории
All
Favourite projects
|