При слънчевите изригвания, наред с мощните електромагнитни рентгенови и ултравиолетови излъчвания, които достигат до нас за около 8 минути, се отделят и облаци от заредени частици, движещи се със скорости между 20 и 3200 км/сек, което им позволява да достигнат Земята средно за няколко денонощия. Магнитното поле и земната атмосфера действуват като естествен щит срещу тях, но при особено голяма интензивност на изригването е възможно да пострадат спътниците, комуникациите и дори електропреносната мрежа. Тези изригвания са причина и за появата на красивите полярни сияния. Влиянието на слънчевата активност върху човешкото здраве, макар и често коментирано, все още не е напълно изяснено.
Най-мощната слънчева буря е регистрирана в далечната 1859 година. Изригването е било с такава интензивност, че причинените от него северни сияния били видими чак от Карибите, а светлината им позволявала да се чете печатен текст през нощта без допълнително осветление. Ако нещо подобно се случи днес, това вероятно би сринало електронните системи по цялата планета, причинявайки хаос и бедствия.