Моментът на изгрева ни завари на магистралата, а все още не се виждаше никаква надежда да се доберем до място без облаци на изток.
Най-очакваното астрономическо събитие за годината вече е в историята. На 6 юни Венера прекоси слънчевия диск пред възторжените погледи на милиони земни наблюдатели. Явлението е известно като транзит или пасаж на Венера и е едно от най-редките космически явления, които с абсолютна точност могат да се предскажат предварително. Въпреки, че целият процес продължи близо 7 часа, от територията на България беше възможно да се наблюдава само финалната фаза - последните два часа от транзита, обхващащ времето от изгрева на Слънцето до момента, в който Венера напусна очертанията на слънчевия диск минути преди 8 часа сутринта. За съжаление метеорологичните условия в България не бяха благоприятни за нормалното протичане на наблюднията. Часове преди настъпването на изгрева небето над цялата страна все още беше покрито от купеста дъждовна облачност, а превалявания от дъжд и град съпътствуваха настъпващия хладен атмосферен фронт от запад-югозапад. В резултат на това за една голяма част от територията на страната уникалното астрономическо събитие остана скрито зад плътна облачна завеса. Докато Централна България безнадеждно тънеше в облаци по време на явлението, времето беше малко по-благосклонно към жителите на столицата и особено към любителите на астрономията по Черноморието, които имаха възможност да зърнат поне отделни моменти от двучасовия транзит над България. Макар, че условията в Смолян бяха изключително неподходящи за астрономически наблюдения, благодарение на добрата логистична подготовка и с немалка доза упоритост и късмет успяхме да избягаме от облачния капан над Родопите.За съжаление метеорологичните прогнози за разкъсване на облачността в района на Тракийската низина около часа на изгрева също не се оправдаха и се наложи в последния момент да се реагира според обстановката. Снимката вдясно, направена около два часа преди изгрев слънце дава представа за метеорологичната обстановка над Пловдив. В 5 часа вече ръмеше дъжд и единственото, което можехме да направим беше да се изнесем по възможно най-бързия начин от Пловдивския регион по автомагистрала Тракия в посока запад с надеждата да стигнем навреме до място с добър източен хоризонт и евентуално разкъсване на облаците, между които да успеем да зърнем поне за миг слънцето, което щеше да изгрее след по-малко от час. Моментът на изгрева ни завари на магистралата, а все още не се виждаше никаква надежда да се доберем до място без облаци на изток. Едва около Пазарджик вляво от пътя видяхме как в далечината част от небето над Западните Родопи просветлява. Това беше последната ни възможност и макар шансовете ни да изглеждаха минимални, решихме да не я изпускаме. Светлата пролука в небесата неудържимо ни привличаше и всичко, което можехме да сторим в този миг бе да препускаме с максимално възможната скорост, преследвайки една последна, отчаяна надежда. Тази надежда ни заведе на Юндола, където след бясното шофиране по завоите на планинския път най-после видяхме поляна, огряна от слънце. Почти не вярващи на късмета си, започнахме трескаво да разтоварваме техниката от колата. Останалото е история. Макар, че слънцето често се криеше зад облаците и видимостта беше далеч от идеалната, бяхме безкрайно щастливи. Имахме на разположение около половин час, за да запечатаме едно събитие, което никой на земята вече нямаше да види преди 2117 година. Направихме стотици снимки и заснехме десетки минути видео. Венера бавно пълзеше към ръба на слънчевия диск, за да го докосне за миг и веднага след това да поеме пътя си нататък, напускайки слънцето за повече от сто години напред. Моментът, в който дискът на Венера докосва този на слънцето от вътрешната му страна в края на транзита е известен в астрономията като трети контакт и е една от най-важните фази на всеки един слънчев транзит. Прецизното определяне на времето и географските координати, от които е наблюдавано явлението в различни точки на земята е позволило на астрономите от миналите векове да определят с безпрецедентна за времето си точност разстоянието между земята и слънцето. Днес вече съществуват много по-прецизни методи за оразмеряване на вселената, но интересът към пасажите на Венера никога няма да затихне. Съзерцаването на мъничката кръгла сянка, която цял един свят хвърля към нас, свят почти толкова голям, колкто и нашата планета, движещ се бавно на фона на нашата звезда, без съмнение е едно от най-вълнуващите и незабравими моменти за всеки един любител на небесни атракции.
|
Архиви
April 2016
Категории
All
Favourite projects
|