Местообитание и класификация
Ротаториите най-често живеят в сладководна среда, макар че сред тях има и морски обитатели. Те са изключително разпространени в природата, освен във вода се срещат и на сушата - във влажна почва, мъхове, лишеи - в места, които са способни да задържат влага продължително време. Някои видове плуват свободно, други се прикрепят към дъното или към потопени във водата растения. Ротаториите (Rotifera) са немногоброен тип, наброяващ около 2000 вида. От тях близо 1500 вида притежават само един яйчник и се числят към клас Monogononta. Останалите имат два яйчника и съставляват значително по-малобройния клас Bdelloidea. Всички бделоиди се придвижват, като пълзят по много характерен начин, подобно на пиявиците. Оттам идва и името им: (на гръцки βδελλα означава пиявица).
Ротатории има почти навсякъде около нас. Обикновено можете да ги откриете там, където има застояла вода. Дори малките локви, които пресъхват за няколко дена могат да гъмжат от ротатории. Водата е жизненоважна за развитието им, но те могат да оцелеят дори когато останат на сухо. Подобно на тардиградите, ротаториите са способни да изпадат в криптобиоза, при което губят по-голямата част от водното си съдържание и прекратяват жизнените си функции. В това състояние могат да прекарат няколко години, докато отново попаднат в благоприятна среда. Намирайки се в анабиоза, често разчитат на случайността - те са толкова леки, че вятърът може да ги разнесе на големи разстояния, помагайки им да се заселят във всеки подходящ хабитат, независимо колко отдалечен е той.
Опит за дисекция
Не, няма да ги режем. Прекалено малки са, а и почти не се налага - ротаториите са прозрачни и вътрешностите им могат да се наблюдават отвън. Разнообразието от форми е доста голямо. Тялото е покрито с кутикула, която му придава сравнително постоянна форма и играе ролята на външен скелет. Симетрията е двустранна. Най-характерната анатомична особеност на всички ротатории е короната от реснички, които се намират в предната част на тялото. Движението им напомня въртенето на миниатюрни колелца, което е свързано с името на този тип животни (Rotifera, Rotatoria). Ресничките всъщност са част от храносмилателната им система - те поемат храната и я насочват към устата. Следва фаринкс или гърло, в което са разположени челюстите - единствената твърда част от тялото на ротаториите, чието движение се вижда съвсем отчетливо при хранене. Храносмилането продължава в стомаха и червoтo, а накрая попада в клоаката и се изхвърля през аналния отвор. С други думи - напълно оформена храносмилателна система.
Е, това май е всичко. Не съвсем, защото пропуснахме крачните жлези. В задната си част тялото завършва с удължение, наречено крак. На върха на крака са пръстите (от един до четири), които ротаторията използва, когато иска да се закрепи неподвижно към някой предмет. За това й помагат специални жлези, отделящи лепкав секрет.
Синцитиум
Поредният латински термин, зад който всъщност се крие нещо много просто. Всички знаем от училищния курс по биология, че всяко живо същество се състои от клетки. Всяка клетка е напълно обособена единица - има си клетъчна мембрана, която я отделя от външния свят. Отвътре клетката е изпълнена с цитоплазма, в която плуват ядрото и другите органели. Това е в класическият случай. При ротаториите нещата стоят малко по-различно. Причината е в прекомерната миниатюризация, която са претърпели тези организми в хода на еволюцията. Когато разполагаш с толкова малко пространство, понякога се налага да изхвърлиш едно-две неща. В случая излишни са се оказали клетъчните мембрани. Повечето органи и тъкани на ротаториите на практика не се състоят от отделни клетки, а от една обща, аморфна маса от протоплазма, в която плуват клетъчните ядра. Именно това е цената, която тези животни плащат, за да бъдат толкова миниатюрни. Нарича сесинцитиум. Когато си толкова малък, не си струва да поддържаш клетъчна структура. Ядрата така или иначе са си там, съдържащи цялата генетична информация. Да изразходваш ресурси, за да отделиш всяко едно ядро с мембрана, след което да изразходваш ресурси, за да преодоляваш тази мембрана, обменяйки вещества през нея - всичко това явно се е оказало неефективна стратегия, когато трябва да се пести място и енергия. Това обаче прави ядрата не толкова добре защитени и доста по-уязвими откъм външни влияния. В такава структура по-лесно може да проникне чужд генетичен материал. Както ще видим след малко, точно това се случва на практика и е само едно от нещата, с които ротаториите не престават да ни удивляват.
Женско царство
Ако сте мъж и ви е писнало от жени, отивате за риба. Ако сте ротатория и ви е писнало от мъже... Забравете, няма такъв вариант. При някои видове ротатории мъжки екземпляри просто липсват. При други се появяват само в екстремни условия. Бделоидите вече 80 милиона години се размножават безполово. Този механизм не е нещо непознато в животинския свят, нарича се партеногенеза. Много животински видове го практикуват. Това си е един вид клониране - поколението винаги получава генетичен материал, който е напълно идентичен с този на майката. Партеногенезата обаче е задънена улица в еволюционния процес. Липсата на възможност от рекомбинация на гени, получени от двама родителя води до постепенен упадък на вида и спиране на развитието. На практика бделоидите трябваше отдавна да са изчезнали. Те обаче са си все още тук и по всичко личи, че видът им процъфтява. Изглежда са успели да намерят начин да излъжат генетиката. Как?
Но репродуктивните чудеса не свършват до тук. Тъй като условията за живот бързо могат да се променят, налага се да се търсят допълнителни начини за оптимизация на възпроизводството. При някои видове самите ембриони носят в себе си яйца, готови да се развият веднага след раждането. Тези животинки на практика се раждат бременни!
Не всички ротатории са напълно безполови. Има видове, които при нормални условия се размножават чрез партеногенеза, но когато играта загрубее, се налага производството на мъжки индивиди, които от своя страна да оплодят яйцата. Оплодените яйца са много по-устойчиви на неблагоприятни условия и лесно могат да преживеят трудните времена, скрити под дебелата си обвивка. Това са т.нар. зимни яйца.