1. Перперикон, свещеният скален град
Наред с астрономията, друга наша страст са изчезналите древни цивилизации. Без никакво колебание причисляваме Родопа планина към териториите, които могат да се нарекат люлка на европейската цивилизация. Скалният град Перперикон (Перперек) е едно от любимите ни места, където човешкото присъствие датира от пето хилядолетие преди Христа. Снимката на каменния град представлява трансформация от правоъгълни в полярни координати, като крайният резултат наподобява миниатюрна планета. Тя беше публикувана в популярния сайт EarthSky на 5 март 2013 година. Статията е озаглавена "Руините на Перперикон, древният град на траките" и нарича този най-голям мегалитен комплекс на Стария континент "европейският Мачу Пикчу".
20 март 2013
Успяхме да зърнем PANSTARRS точно в деня на пролетното равноденствие. Макар и труден за визуално наблюдение обект, пролетната комета не успя да убегне от нашия фотообектив. Заснехме я ниско на запад след залез слънце, на фона на все още светлото вечерно небе. Кратък видео-клип на залязващата зад връх Перелик комета може да видите тук.
12 април 2013
Снимайки небето, често сме провокирани от някое конкретно астрономическо събитие, но има и моменти, когато не търсим нищо. Тези мигове на чисто съзерцание са едно от нещата, заради които толкова много харесваме астрономията. Понякога нямаме нужда от думи, но ако все пак трябва да сложим текст към този кадър, нека това бъде прочутото хайку на зен учителя Рьокан (1758–1831):
Оставил я е там крадецът --
там на прозореца --
сияйната луна.
Рьокан
4. Тройно съединение на Юпитер, Венера и Меркурий
28 май 2013
В края на май трите най-ярки планети на нашето небе - Юпитер, Венера и Меркурий се озоваха в красива конфигурация, формирайки най-близкото си видимо сближаване за следващите тринадесет години.
5. Астероидът 1998 QE2
31 май 2013
Астероидът 1998 QE2 представлява скала с размер около 2.7 км, която на 31 май прелетя на по-малко от 6 милиона километра от нашата планета. Този обект е класифициран като "потенциално опасен астероид" (PHA) и сблъсъкът му със Земята вероятно би причинил гибелта на човешката цивилизация. Не и този път, обаче. Невидим с просто око, 1998 QE2 достигна яркост от близо 10-та звездна величина, което позволи да бъде фотографиран с любителски телескоп. Снимката беше публикувана в EarthSky на 1 юни 2013 г.
3 ноември 2013
С настъпването на късната есен дойде и сезонът на кометите. В началото на ноември четири комети, по-ярки от 10-та звездна величина, можеха да бъдат наблюдавани в края на нощта - Lovejoy, ISON, Encke и LINEAR. Кадърът беше избран за снимка на деня на 5 ноември в сайта EarthSky и стана една от най-популярните фотографии на Небето за 2013 година.
8 ноември 2013
Без съмнение, C/2012 S1 (ISON) беше (точно така, беше) една изключително интересна комета. Още при своето откриване през есента на 2012 г., астрономите бяха смаяни от нейната необичайно висока яркост. ISON идваше директно от облака на Оорт и предстоеше нейната първа и уви, последна среща със Слънцето. На 28 ноември кометата скочи в огнения ад на перихелия, след който така и не успя да оцелее. Очакванията за огромна опашка и яркост, съперничеща си с тази на пълната луна се превърнаха в пълно фиаско. Снимката на ISON е заснета точно 20 дена преди перихелия, когато съдбата на "кометата на века" все още вълнуваше астрономическата общност.
8 ноември 2013
И докато през ноември всички погледи бяха вперени в ISON, друга една опашата гостенка постепенно набираше сили и ставаше все по-обещаваща - кометата 2013 R1 (Lovejoy). През ноември тя вече се беше превърнала в най-ярката комета на небосклона, изпреварвайки по блясък именитата си съперница, а по-късно дори достигна яркост, достатъчна да бъде забелязана с просто око - нещо, което не успяха да направят нито PANSTARRS, нито ISON! Заснехме неколкократно Lovejoy, но избрахме да ви покажем една от най-красивите ни фотографии на кометата в момент, когато минава покрай разсеяния звезден куп M44 (Яслите) в съзвездието Рак.
8 ноември 2013
При толкова много комети има опасност да пропуснем факта, че 2013 е също така и годината на максимума на 24-ия слънчев цикъл. Макар и не чак толкова активно, Слънцето няколко пъти сериозно напомни за себе си, а слънчевото петно AR 1890 се оказа един от най-големите активни райони, които сме наблюдавали върху слънчевата фотосфера.
21 декември 2013
Слънцето достига най-южната си деклинация в деня на зимното слънцестоене. Този ден е началото на зимата в северното полукълбо и на лятото на юг от екватора. Природата е скована от студ и животът сякаш е достигнал мъртвата си точка. Някои животни мигрират към по-топли географски ширини, други изпадат в анабиоза, за да преживеят суровите зимни студове. Но днес денят спира да намалява и бавно започва да расте, слагайки началото на нов годишен цикъл.