Есенното небе не е така красиво както небето през зимата, нито може да се сравни с пролетното и лятното изобилие от галактики и мъглявини - тези прекрасни и далечни обекти от дълбокия космос. Въпреки това и през есента има какво да се види през окуляра на любителски телескоп в неосветения заден двор, далече от нощните светлини на големия град. И когато говорим за обекти, намиращи се извън Млечния път, няма как да не започнем с Мъглявината Андромеда (M31). Разбира се, името е малко подвеждащо, защото отдавна е установено, че 31-ият обект от каталога на Месие не е обикновена газова мъглявина, принадлежаща на нашата Галактика, а всъщност представлява същинска островна вселена - една огромна спирална звездна система, състояща се от няколко стотин милиарда звезди, по-голяма от нашата и разположена на не повече от 3 милиона светлинни години от тук в т.нар. Местна група. Андромеда е най-близката до Земята спирална галактика. Макар и трудно, при добро зрение и достатъчно тъмно небе, тя може да се открие дори с невъоръжено око като малко петънце с неясна форма в съзвездието Андромеда. Погледната през телескоп обаче тя разкрива сложната си структура - ярко централно ядро, обвито в спирални ръкави от звезди и тъмни ивици междузвезден прах. Недалече от нея могат да се видят две по-малки елиптични галактики-спътници: M32 (горе) и M110 (долу). И макар, че поради разширяването на вселената повечето галактики се отдалечават от нас, Андромеда се движи в посока към Млечния път, за да се сблъска с него след 4 милиарда години. И докато сме все още в съзвездието Андромеда, нека погледнем към друга, много по-слаба и далечна галактика - NGC891. Тя е поне десет пъти по-отдалечена от M31, и се намира на около 30 милиона светлинни години от нас. Открита е през 1784 година от Уилям Хершел. В същата част на небето, но в съседното съзвездие Триъгълник се намира още един член на Местната група - галактиката M33. Макар, че отстъпва по размери на другите две спирални галактики в групата - Млечният път и Андромеда, M33 e забележителна галактика - на самата граница на видимост с просто око, това е най-далечния обект, който може да се зърне без помощта на оптически прибор. В галактиката Триъгълник протичат интензивни процеси на звездообразуване, за което свидетелстват многобройните области от йонизиран водород, разпръснати из спиралните й ръкави. И накрая още един обект от дълбокия космос, видим с невъоръжено око - Двойният звезден куп в Персей. Както подсказва името му, той се състои от два разсеяни звездни купа, разположени на 7000 светлинни години от Земята. Интересното е, че Месие не ги е включил в своя знаменит каталог, така че те са известни най-вече с означенията NGC869 или h от Персей (долу вляво) и NGC884 или chi от Персей (горе вдясно). Всеки от куповете съдържа няколкостотин звезди, сред които могат да се открият много горещи и ярки свръхгиганти, хиляди пъти по-ярки от нашето Слънце.
|
Архиви
April 2016
Категории
All
Favourite projects
|