Да започнем с една малка група от три относително ярки галактики, разположени на около 35 милиона св. години от нас. Това е известният Триплет в Лъв, състоящ се от M65 (горе вдясно), M66 (долу) and NGC3628 (горе вляво). Първите две галактики са разположени така, че галактичната им равнина е наклонена спрямо земния наблюдател, като това позволява да се види отчетливо спирална структура на тези далечни звездни системи. Третата е застанала ребром спрямо нас, т.е. ние се намираме приблизително в равнината на NGC3628, поради което я гледаме "странично" - един ракурс, разкриващ праховата ивица, характерна за всички спирални галактики и разположена в плоскостта на системата. Прави впечатление, че наблюдаван отстрани, дискът на тази галактика е необичайно широк, а освен това се забелязват известни отклонения от правилната форма и добре видими деформации в спиралните ръкави на M66. Вероятната причина за тези аномалии са гравитационните сили, които са променили структурата на тези близки обекти при близко преминаване на галактиките една покрай друга на един по-ранен етап от развитието им.
Още през зимата в късните часове на нощта над източния хоризонт вече изгряват съзвездията Дева, Лъв, Косите на Вероника и Ловджийски кучета. Когато към тях добавим и околополюсното съзвездие Голяма мечка, която се вижда целогодишно от нашите географски ширини, получаваме една доста обширна област от небето, гъсто населена с галактики. Всички тези съзвездия са особено удобни за наблюдение през пролетните месеци, когато се намират високо над хоризонта още с настъпването на нощта, поради което често се казва, че именно пролетта е сезонът на галактиките. Да започнем с една малка група от три относително ярки галактики, разположени на около 35 милиона св. години от нас. Това е известният Триплет в Лъв, състоящ се от M65 (горе вдясно), M66 (долу) and NGC3628 (горе вляво). Първите две галактики са разположени така, че галактичната им равнина е наклонена спрямо земния наблюдател, като това позволява да се види отчетливо спирална структура на тези далечни звездни системи. Третата е застанала ребром спрямо нас, т.е. ние се намираме приблизително в равнината на NGC3628, поради което я гледаме "странично" - един ракурс, разкриващ праховата ивица, характерна за всички спирални галактики и разположена в плоскостта на системата. Прави впечатление, че наблюдаван отстрани, дискът на тази галактика е необичайно широк, а освен това се забелязват известни отклонения от правилната форма и добре видими деформации в спиралните ръкави на M66. Вероятната причина за тези аномалии са гравитационните сили, които са променили структурата на тези близки обекти при близко преминаване на галактиките една покрай друга на един по-ранен етап от развитието им. В Лъв могат да се наблюдават и други галактики - било единични, било на малки групи, но в Дева изобилието им е зашеметяващо. В това съзвездие се намира най-близкия до нас галактичен куп, към който по всяка вероятност принадлежи и нашата галактика - Млечният път. Разстоянието до центъра на купа е около 50 милиона св. години, а броят на галактиките в него е близо 2000. Тук може да бъде наблюдавана една много характерна съвкупност от около десетина галактики, наречена Веригата на Маркарян, на името на астронома, който пръв успява да докаже, че членовете на тази група са гравитационно свързани помежду си. Двете най-ярки галактики тук са елиптичните M84 и M86 (горе вдясно), но в групата не липсват и спирални галактики. Малко под центъра на изображението по-долу се намира двойката взаимодействуващи си спирали NGC4435 и NGC4438, наречена Очите заради своята форма. В Дева се намира и една от най-известните сред любителите-астрономи галактика M104, позната още като Сомбреро. Тя се характеризира с ярко централно ядро, в което се намира свръхмасивна черна дупка с маса около един милиард слънца, което е 250 пъти повече, в сравнение с черната дупка в центъра на Млечния път. Една забележителна спирална галактика може да бъде наблюдавана в съзвездието Косите на Вероника. Това е NGC4565 или Иглата, наречена така поради факта, че галактиката се вижда странично и формата й наподобява дълга и тънка игла. Тя се намира на около 30-40 милиона св. години от тук, а диаметърът й е над 100 000 св. години. Тази галактика се намира близо до Северния галактически полюс, така както Полярната звезда е в непосредствена близост до Северния небесен полюс на Земята. Известната, почти емблематична галактика - M51, по-известна като Водовъртеж се намира в съзвездието Ловджийски кучета. Едва ли има друга галактика от тези, които са достъпни за наблюдение с любителски телескоп, която да е с толкова ярко изразена спирална структура. Не случайно M51 е първата галактика, която е била идентифицирана като спирална от лорд Рос през далечната 1845 година. В непосредствена близост до нея се намира значително по-малката галактика-джудже NGC5195, която е гравитационно свързана с M51 и фактически е неин спътник. Вече сме в Голямата мечка, вероятно най-популярното и разпознаваемо съзвездие в Северното полукълбо. Тук се намира голямата спирална галактика M101, позната като Въртележка. Според измервания, проведени с орбиталния телескоп Хъбъл и базирани на наблюдения на променливи звезди от клас цефеиди, разстоянието до M101 се оценява на 24 милиона св.години, което я прави една от най-близките до нас спирални галактики. Със своите размери от 170 000 св. години тя е и една от най-масивните, намиращи се в близост до нас. Едва на двадесетина градуса от Северния полюс се намира един ярък галактичен дует - M81и M82. M81 (вдясно) е открита през 1774 година от немския астроном Йохан Елерт Боде, поради което понякога я наричат Галактиката на Боде. Тя има активно ядро, съдържащо свръхмасивна черна дупка. Близката до нея M82 е най-ярката галактика в инфрачервения диапазон. Поради гравитационното въздействие от страна на по-масивната си съседка, в M82 (известна още като Пурата) протичат изключително интензивни звездообразуващи процеси. Смята се, че е твърде възможно в далечното бъдеще двете галактики да се сблъскат и да се слеят в едно цяло. Ще завършим обзора на пролетното небе с още една двойка, но този път единият от членовете на дуета не е галактика, а обект, разположен много по-близо до нас. Докато M97 или Совата (вдясно) е част от нашата галактика и представлява планетарна мъглявина, отдалечена само на 2600 св.години от нас, M108 (вляво) е далечна галактика, от която ни делят 40 милиона св. години. За земния наблюдател обаче двата обекта от дълбокия космос изглеждат близко разположени, разделени само на 48 ъглови минути един от друг (по-малко от два лунни диаметъра). С настъпването на астрономическото лято, небето нощем постепенно започва да се променя. Една красива ивица от бледа светлина пресича целия небосклон. Млечният път, нашата галактика ще украсява небето през цялото лято, а в неговите предели се намират едни от най-красивите обекти от дълбокия космос - дифузните газови мъглявини около галактичния център. Но за тях (а и не само) ще стане дума следващия път.
Най-очакваното астрономическо събитие за годината вече е в историята. На 6 юни Венера прекоси слънчевия диск пред възторжените погледи на милиони земни наблюдатели. Явлението е известно като транзит или пасаж на Венера и е едно от най-редките космически явления, които с абсолютна точност могат да се предскажат предварително. Въпреки, че целият процес продължи близо 7 часа, от територията на България беше възможно да се наблюдава само финалната фаза - последните два часа от транзита, обхващащ времето от изгрева на Слънцето до момента, в който Венера напусна очертанията на слънчевия диск минути преди 8 часа сутринта. За съжаление метеорологичните условия в България не бяха благоприятни за нормалното протичане на наблюднията. Часове преди настъпването на изгрева небето над цялата страна все още беше покрито от купеста дъждовна облачност, а превалявания от дъжд и град съпътствуваха настъпващия хладен атмосферен фронт от запад-югозапад. В резултат на това за една голяма част от територията на страната уникалното астрономическо събитие остана скрито зад плътна облачна завеса. Докато Централна България безнадеждно тънеше в облаци по време на явлението, времето беше малко по-благосклонно към жителите на столицата и особено към любителите на астрономията по Черноморието, които имаха възможност да зърнат поне отделни моменти от двучасовия транзит над България. Макар, че условията в Смолян бяха изключително неподходящи за астрономически наблюдения, благодарение на добрата логистична подготовка и с немалка доза упоритост и късмет успяхме да избягаме от облачния капан над Родопите.За съжаление метеорологичните прогнози за разкъсване на облачността в района на Тракийската низина около часа на изгрева също не се оправдаха и се наложи в последния момент да се реагира според обстановката. Снимката вдясно, направена около два часа преди изгрев слънце дава представа за метеорологичната обстановка над Пловдив. В 5 часа вече ръмеше дъжд и единственото, което можехме да направим беше да се изнесем по възможно най-бързия начин от Пловдивския регион по автомагистрала Тракия в посока запад с надеждата да стигнем навреме до място с добър източен хоризонт и евентуално разкъсване на облаците, между които да успеем да зърнем поне за миг слънцето, което щеше да изгрее след по-малко от час. Моментът на изгрева ни завари на магистралата, а все още не се виждаше никаква надежда да се доберем до място без облаци на изток. Едва около Пазарджик вляво от пътя видяхме как в далечината част от небето над Западните Родопи просветлява. Това беше последната ни възможност и макар шансовете ни да изглеждаха минимални, решихме да не я изпускаме. Светлата пролука в небесата неудържимо ни привличаше и всичко, което можехме да сторим в този миг бе да препускаме с максимално възможната скорост, преследвайки една последна, отчаяна надежда. Тази надежда ни заведе на Юндола, където след бясното шофиране по завоите на планинския път най-после видяхме поляна, огряна от слънце. Почти не вярващи на късмета си, започнахме трескаво да разтоварваме техниката от колата. Останалото е история. Макар, че слънцето често се криеше зад облаците и видимостта беше далеч от идеалната, бяхме безкрайно щастливи. Имахме на разположение около половин час, за да запечатаме едно събитие, което никой на земята вече нямаше да види преди 2117 година. Направихме стотици снимки и заснехме десетки минути видео. Венера бавно пълзеше към ръба на слънчевия диск, за да го докосне за миг и веднага след това да поеме пътя си нататък, напускайки слънцето за повече от сто години напред. Моментът, в който дискът на Венера докосва този на слънцето от вътрешната му страна в края на транзита е известен в астрономията като трети контакт и е една от най-важните фази на всеки един слънчев транзит. Прецизното определяне на времето и географските координати, от които е наблюдавано явлението в различни точки на земята е позволило на астрономите от миналите векове да определят с безпрецедентна за времето си точност разстоянието между земята и слънцето. Днес вече съществуват много по-прецизни методи за оразмеряване на вселената, но интересът към пасажите на Венера никога няма да затихне. Съзерцаването на мъничката кръгла сянка, която цял един свят хвърля към нас, свят почти толкова голям, колкто и нашата планета, движещ се бавно на фона на нашата звезда, без съмнение е едно от най-вълнуващите и незабравими моменти за всеки един любител на небесни атракции.
На 6 юни 2012 година ще се наблюдава едно изключително рядко астрономическо явление - планетата Венера преминава точно между Слънцето и Земята - това е т.нар. транзит на Венера, който ще бъде последният за това столетие. Събитието се очаква с огромен интерес от астрономическата общост по целия свят, както от професионалните астрономи, така и от любителите на небесни атракции. Целият пасаж ще продължи по-малко от 7 часа, а от територията на България ще бъде достъпен за наблюдение само неговият финал - последните два часа, обхващащи времето от изгрева на слънцето до окончателното излизане на силуета на Венера от слънчевия диск. Екипът на nebeto подготвя документален филм за уникалното астрономическо събитие.
|
Архиви
April 2016
Категории
All
Favourite projects
|