Какво по-подходящо време за подобна разходка от 20 март, денят на Пролетното равноденствие. Студът от последните няколко дена най-после отстъпи място на пролетното слънце - прекрасна възможност да се поразтъпчем след зимната дрямка и да посрещнем пролетта някъде високо в планината. Въоръжени с GPS, малко напътствия от приятели и много ентусиазъм се отправихме на път.
Кральов камък (координати 41.546661,24.736509) е неголям скален масив, обрасъл със смесена широколистна и иглолистна растителност и разположен на 1270 м над морското равнище. Намира се на 2 км южно от Райково и на 1 километър на северoизток от Чокманово. Покрай него минава туристически маршрут, вероятно близък до някогашния път, по който райковските гурбетчии са слизали към поречието на Арда, а оттам - към Беломорието. Народни предания свързват това място с гибелта на един от най-паметните защитници на Родопите - Кральо войвода. Малка плоча на самия скален връх напомня за това.
Топонимът Кральов камень (Кральов камък, Кралев камък) е добре познат на местното население и няма никакви съмнения относно неговата етимология. Това, което все още остава слабо известно е, че там от дълбока древност е било място на древен култ към Слънцето, светилище, а по всяка вероятност и слънчева обсерватория. Какво дава основание за подобни предположения?
За разлика от Източните Родопи, земите около горното течение на Арда не са така изобилстващи откъм древни паметници - както мегалитни, така и скално-изсечени. Това обаче не означава, че всяко намиране на подобни артефакти в Западните Родопи е просто някаква случайност или поредния куриоз. Такива открития недвусмислено говорят за факта, че макар и силно фрагментирано и разпръснато из всички части на планината, древното население на Родопите има общи културни, религиозни и вероятно етнически корени.
Комплексите от скално-изсечени ниши в Източните Родопи са широко известни. Това обикновено са масиви от десетки и дори стотици трапецовидни изсичания върху вертикални скални фасади, чието предназначение и до днес остава загадка за науката. Освен на групи, такива ниши понякога се срещат и поединично, но винаги са индикация за наличие на други скални артефакти в непосредствена близост. Подобен е случаят с Кральов камък. Откъм северозападната страна, в основата на една от скалите, на височина около 1.50 м от земята е изсечена единична скална ниша с добре познатата трапецовидна форма. Голямата основа на трапеца е приблизително 30 см, а малката- около 15 см. Височината на трапеца (разстоянието между основите) е от порядъка на 70 см - т.е. една съвсем типична скална ниша, каквито има вероятно с хиляди на стотина километра източно от това място. Това, което е особеното обаче е нейната ориентация - вместо вертикално, нишата от Кральов камък е разположена хоризонтално, като по-широката основа на трапеца е отдясно. Прави впечатление запазеното състояние на този артефакт - ръбовете са отчетливи, незасегнати от ерозия, а вътрешните повръхности са добре обработени и загладени. Всичко това би могло да означава само едно - независимо от различната пространствена ориентация, технологията на изсичане, а вероятно и възрастта й са подобни на тези в Източните Родопи.
Макар и изолирано изсечени, скланите ниши на Кральов камък са ясна индикация за присъствието на праисторически живот в околностите на това загадъчно място. Това, което дава основание за едно по-смело предположение, че тук е било средище на древни култове, свързани със Слънцето е наличието на немалък брой соларни кръгове. Някои от тях са полуразрушени или почти напълно разрушени - било от природните стихии или от човешка дейност. Други са сравнително добре запазени. Може би най-добре съхраненият от тях се намира на най-трудно достъпното място от целия комплекс - върху една по-ниска скала, разположена отделно в южната част на масива. Скалата е с височина от около 3 метра, с почти равно, наподобаващо овална площадка било. Именно върху тази площадка е изсечен кръг с диаметър около 80 см, разположен по такъв начин, че позволява той да бъде лесно видим от съседната по-висока скала на
Клинът на Кралев камък е с такова разположение, че проектирането на слънчевият диск между двете му рамена е невъзможно. Това обаче ни най-малко не означава, че той не би могъл да изпълнява подобна функция. Достатъчно е да си представим например, че в самия клин може да се постави вертикално дълъг и прав дървен прът, който да фиксира нужната посока. Тогава за наблюдателя остава само да застане на определено място западно от клина, така че пръта да се проектира в точката на изгрева в деня на равноденствието.
Остава да се определи кое е това място, от където се извършва наблюдението. Линията в западна спрямо клина посока минава твърде близко до споменатата вече група от три соларни кръга до южния ръб на скалата. Напълно възможно е именно в някой от тези кръгове да се е намирало мястото за наблюдаване. Ако едно прецизно измерване покаже, че подравняването не е абсолютно точно, то подобно отклонение може да се обясни с прецесията на земната ос, която за период от няколко хилядолетия е напълно осезаема.
Преди да си тръгнем от Кралев камък хвърляме отново поглед на изток, сякаш за да се убедим за последен път, че не съществува по-подходящо разположение за наблюдения на слънчевите изгреви. Никакви близки възвишения на изток не спират погледа ни, простиращ се на километри до отвъдния хоризонт.