Есенното небе не е така красиво както небето през зимата, нито може да се сравни с пролетното и лятното изобилие от галактики и мъглявини - тези прекрасни и далечни обекти от дълбокия космос. Въпреки това и през есента има какво да се види през окуляра на любителски телескоп в неосветения заден двор, далече от нощните светлини на големия град. И когато говорим за обекти, намиращи се извън Млечния път, няма как да не започнем с Мъглявината Андромеда (M31). Разбира се, името е малко подвеждащо, защото отдавна е установено, че 31-ият обект от каталога на Месие не е обикновена газова мъглявина, принадлежаща на нашата Галактика, а всъщност представлява същинска островна вселена - една огромна спирална звездна система, състояща се от няколко стотин милиарда звезди, по-голяма от нашата и разположена на не повече от 3 милиона светлинни години от тук в т.нар. Местна група. Андромеда е най-близката до Земята спирална галактика. Макар и трудно, при добро зрение и достатъчно тъмно небе, тя може да се открие дори с невъоръжено око като малко петънце с неясна форма в съзвездието Андромеда. Погледната през телескоп обаче тя разкрива сложната си структура - ярко централно ядро, обвито в спирални ръкави от звезди и тъмни ивици междузвезден прах. Недалече от нея могат да се видят две по-малки елиптични галактики-спътници: M32 (горе) и M110 (долу). И макар, че поради разширяването на вселената повечето галактики се отдалечават от нас, Андромеда се движи в посока към Млечния път, за да се сблъска с него след 4 милиарда години. И докато сме все още в съзвездието Андромеда, нека погледнем към друга, много по-слаба и далечна галактика - NGC891. Тя е поне десет пъти по-отдалечена от M31, и се намира на около 30 милиона светлинни години от нас. Открита е през 1784 година от Уилям Хершел. В същата част на небето, но в съседното съзвездие Триъгълник се намира още един член на Местната група - галактиката M33. Макар, че отстъпва по размери на другите две спирални галактики в групата - Млечният път и Андромеда, M33 e забележителна галактика - на самата граница на видимост с просто око, това е най-далечния обект, който може да се зърне без помощта на оптически прибор. В галактиката Триъгълник протичат интензивни процеси на звездообразуване, за което свидетелстват многобройните области от йонизиран водород, разпръснати из спиралните й ръкави. И накрая още един обект от дълбокия космос, видим с невъоръжено око - Двойният звезден куп в Персей. Както подсказва името му, той се състои от два разсеяни звездни купа, разположени на 7000 светлинни години от Земята. Интересното е, че Месие не ги е включил в своя знаменит каталог, така че те са известни най-вече с означенията NGC869 или h от Персей (долу вляво) и NGC884 или chi от Персей (горе вдясно). Всеки от куповете съдържа няколкостотин звезди, сред които могат да се открият много горещи и ярки свръхгиганти, хиляди пъти по-ярки от нашето Слънце.
Топлите летни нощи са благодатно време за астрономически наблюдения, а лятото е най-подходящият сезон за съзерцаване на нашата Галактика, Млечния път. Още през юни, с падането на нощта, над южния хоризонт вече се откроява неговата най-ярката и красива част - централните области в посока на съзвездието Стрелец. Там звездите са най-гъсто разположени, но въпреки това центърът на Галактиката остава скрит за дебел слой междузвезден прах - тъмни ивици на фона на по-светлите облаци, съставени от милиарди звезди. Тази част на Галактиката изобилства от дифузни мъглявини, съставени предимно от йонизиран газ (най-вече водород) и прахови частици. Двa от най-интересните обекти, намиращи се в посока на галактичния център са мъглявинитв Лагуна(M8) и Детелина(M20). По-голямата и по-ярка от тях е Лагуната. Тя дори може да се види с невъоръжено око като едно съвсем слабо петънце, скътано в дълбините на Млечния път. Това петънце всъщност е с размери от порядъка на 50 до 100 светлинни години и отстои от нас на около 5000 светлинни години. M8 е регион от Галактиката, в който протичат процеси на активно звездообразуване. Една от забележителните характеристики на тази мъглявина e наличието на тъмни области, наречени глобули и представляващи свиващи се под действието на гравитацията протозвездни облаци с диаметър около 10 000 астрономически единици. Мъглявината Детелина е едно рядко красиво съчетание от разсеян звезден куп, емисионна мъглявина (розовата област вдясно), отражателна мъглявина (синята област вляво) и тъмна мъглявина (тъмните ивици, придаващи характерната форма на този обект). Междузвездният газ в недрата на M20 се загрява от млади горещи звезди-гиганти и тяхната мощна радиация йонизира водорода, като го принуждава да свети в характерния за него червен цвят. Отаналата част от мъглявината свети с отразена светлина, поради което изглежда синя на цвят. Млечният път прекосява и съзвездието Лебед, а близо до неговата най-ярка звезда - Денеб (която заедно с Вега от Лира и Алтаир от Орел образуват фигурата на Летния триъгълник) може да се открие друга мъглявина с характерна форма, напомняща очертанията на континента Северна Америка. Именно тази прилика е дала основание на астрономите да нарекат мъглявината с това име. Макар и заемащ доста обширна област на небето (близо 4 лунни диаметъра), този обект, известен още като NGC 7000 не може да бъде видян с просто око, тъй като има сравнително ниска повръхностна яркост. Също в Лебед се намира един обект, чиято природа е съвсем различна от споменатите до тук мъглявини. Това са т.нар. Воали и принадлежат към сравнително рядко срещаните мъглявини, представляващи остатъци от избухвания на свръхнови звезди. Предполага се, че звездата, която е породила този красив, но твърде слаб обект, е избухнала преди няколко хиляди години, а остатъците от тази колосална експлозия все още продължават да се разширяват в пространството, за да обхванат площ от небето с диаметър около 3 градуса. Наред с многобройните дифузни газови мъглявини, лятното небе предлага възможността за наблюдение на някои от най-популярните планетарни мъглявини. Някои от тези обекти наподобават по форма планети, видяни през окуляра на телескопа, на което дължат и името си, но всъщност нямат нищо общо нито с нашата Слънчева система, нито с все по-често откриваните напоследък екзопланети. Те представляват изхвърлени в околното пространство газови обвивки от умиращи звезди, подобни на Слънцето, когато се намират в стадия на червените гиганти, в края на еволюционния си цикъл. На 1300 светлинни години от нас, в съзвездието Малка лисица се намира една от най-ярките планетарни мъглявини, които могат да се наблюдават от Земята - М27, наречена още Гира. Заради своята спираловидна структура NGC 7293 е позната още под наименованието Охлюв. Тя се намира в пределите на съзвездието Водолей и е една от най-близките до нас планетарни мъглявини. Разстоянието до нея е само около 700 светлинни години, а размерите й обхващат близо 2.5 светлинни години. Открита от немския астроном Карл Лудвиг Хардинг през 1824 г., тази мъглявина напоследък стана особено популярна, благодарение на снимките на космическия телескоп Хъбъл и често е наричана "Окото на Бог". Обзорът на летните обекти от дълбокия космос няма да е пълен, ако пропуснем може би най-яркия и известен сферичен звезден куп, който без съмнение е една от любимите цели на всеки начинаещ любител-астроном - M13. Този красив обект може да бъде наблюдаван дори с бинокъл или малък телескоп в съзвездието Херкулес. Сферичните звездни купове представляват грандиозни скупчвания на стотици хиляди звезди, чиято възраст е съизмерима с възрастта на Галактиката. За разлика от разсеяните звездни купове (като например Плеядите), сферичните не са концентрирани към плоскостта на галактическия екватор, а са част от сферичната компонента на Млечния път, наречена хало. M13 има диаметър 150 светлинни години и отстои от Земята на около 25 000 светлинни години. Това е само един от 150-те открити до момента сферични купове в пределите на нашата Галактика. През 1974 година Големият куп в Херкулес беше избран като цел на интересен експеримент. 300-метровият радиотелескоп, разположен в Аресибо, Пуерто Рико, излъчи 3-минутно съобщение, насочено към M13, съдържащо информация, предназначена за връзка с извънземни цивилизации. Тъй като радиосигналът се нуждае от 25 000 години, за да достигне целта си, за това време положението на този обект спрямо земята ще претърпи известна промяна и по тази причина съобщението по всяка вероятност няма да пристигне по предназначение. Все пак се приема, че този експеримент има по-скоро стойност като технологична демонстрация, отколкото реален опит за контакт с извънземен разум.
Още през зимата в късните часове на нощта над източния хоризонт вече изгряват съзвездията Дева, Лъв, Косите на Вероника и Ловджийски кучета. Когато към тях добавим и околополюсното съзвездие Голяма мечка, която се вижда целогодишно от нашите географски ширини, получаваме една доста обширна област от небето, гъсто населена с галактики. Всички тези съзвездия са особено удобни за наблюдение през пролетните месеци, когато се намират високо над хоризонта още с настъпването на нощта, поради което често се казва, че именно пролетта е сезонът на галактиките. Да започнем с една малка група от три относително ярки галактики, разположени на около 35 милиона св. години от нас. Това е известният Триплет в Лъв, състоящ се от M65 (горе вдясно), M66 (долу) and NGC3628 (горе вляво). Първите две галактики са разположени така, че галактичната им равнина е наклонена спрямо земния наблюдател, като това позволява да се види отчетливо спирална структура на тези далечни звездни системи. Третата е застанала ребром спрямо нас, т.е. ние се намираме приблизително в равнината на NGC3628, поради което я гледаме "странично" - един ракурс, разкриващ праховата ивица, характерна за всички спирални галактики и разположена в плоскостта на системата. Прави впечатление, че наблюдаван отстрани, дискът на тази галактика е необичайно широк, а освен това се забелязват известни отклонения от правилната форма и добре видими деформации в спиралните ръкави на M66. Вероятната причина за тези аномалии са гравитационните сили, които са променили структурата на тези близки обекти при близко преминаване на галактиките една покрай друга на един по-ранен етап от развитието им. В Лъв могат да се наблюдават и други галактики - било единични, било на малки групи, но в Дева изобилието им е зашеметяващо. В това съзвездие се намира най-близкия до нас галактичен куп, към който по всяка вероятност принадлежи и нашата галактика - Млечният път. Разстоянието до центъра на купа е около 50 милиона св. години, а броят на галактиките в него е близо 2000. Тук може да бъде наблюдавана една много характерна съвкупност от около десетина галактики, наречена Веригата на Маркарян, на името на астронома, който пръв успява да докаже, че членовете на тази група са гравитационно свързани помежду си. Двете най-ярки галактики тук са елиптичните M84 и M86 (горе вдясно), но в групата не липсват и спирални галактики. Малко под центъра на изображението по-долу се намира двойката взаимодействуващи си спирали NGC4435 и NGC4438, наречена Очите заради своята форма. В Дева се намира и една от най-известните сред любителите-астрономи галактика M104, позната още като Сомбреро. Тя се характеризира с ярко централно ядро, в което се намира свръхмасивна черна дупка с маса около един милиард слънца, което е 250 пъти повече, в сравнение с черната дупка в центъра на Млечния път. Една забележителна спирална галактика може да бъде наблюдавана в съзвездието Косите на Вероника. Това е NGC4565 или Иглата, наречена така поради факта, че галактиката се вижда странично и формата й наподобява дълга и тънка игла. Тя се намира на около 30-40 милиона св. години от тук, а диаметърът й е над 100 000 св. години. Тази галактика се намира близо до Северния галактически полюс, така както Полярната звезда е в непосредствена близост до Северния небесен полюс на Земята. Известната, почти емблематична галактика - M51, по-известна като Водовъртеж се намира в съзвездието Ловджийски кучета. Едва ли има друга галактика от тези, които са достъпни за наблюдение с любителски телескоп, която да е с толкова ярко изразена спирална структура. Не случайно M51 е първата галактика, която е била идентифицирана като спирална от лорд Рос през далечната 1845 година. В непосредствена близост до нея се намира значително по-малката галактика-джудже NGC5195, която е гравитационно свързана с M51 и фактически е неин спътник. Вече сме в Голямата мечка, вероятно най-популярното и разпознаваемо съзвездие в Северното полукълбо. Тук се намира голямата спирална галактика M101, позната като Въртележка. Според измервания, проведени с орбиталния телескоп Хъбъл и базирани на наблюдения на променливи звезди от клас цефеиди, разстоянието до M101 се оценява на 24 милиона св.години, което я прави една от най-близките до нас спирални галактики. Със своите размери от 170 000 св. години тя е и една от най-масивните, намиращи се в близост до нас. Едва на двадесетина градуса от Северния полюс се намира един ярък галактичен дует - M81и M82. M81 (вдясно) е открита през 1774 година от немския астроном Йохан Елерт Боде, поради което понякога я наричат Галактиката на Боде. Тя има активно ядро, съдържащо свръхмасивна черна дупка. Близката до нея M82 е най-ярката галактика в инфрачервения диапазон. Поради гравитационното въздействие от страна на по-масивната си съседка, в M82 (известна още като Пурата) протичат изключително интензивни звездообразуващи процеси. Смята се, че е твърде възможно в далечното бъдеще двете галактики да се сблъскат и да се слеят в едно цяло. Ще завършим обзора на пролетното небе с още една двойка, но този път единият от членовете на дуета не е галактика, а обект, разположен много по-близо до нас. Докато M97 или Совата (вдясно) е част от нашата галактика и представлява планетарна мъглявина, отдалечена само на 2600 св.години от нас, M108 (вляво) е далечна галактика, от която ни делят 40 милиона св. години. За земния наблюдател обаче двата обекта от дълбокия космос изглеждат близко разположени, разделени само на 48 ъглови минути един от друг (по-малко от два лунни диаметъра). С настъпването на астрономическото лято, небето нощем постепенно започва да се променя. Една красива ивица от бледа светлина пресича целия небосклон. Млечният път, нашата галактика ще украсява небето през цялото лято, а в неговите предели се намират едни от най-красивите обекти от дълбокия космос - дифузните газови мъглявини около галактичния център. Но за тях (а и не само) ще стане дума следващия път.
Още една дълга и студена зима е вече зад гърба ни. Край на мразовитите нощи с отрицателни температури и вледеняващ вятър. Времето вече е пролетно, а нощните наблюдения ще стават все по-приятни и привлекателни. И все пак, зимното небе си има своето неповторимо очарование. Едни от най-красивите съзвездия могат да се видят само през зимния сезон, а някои от най-популярните обекти от дълбокия космос се намират именно в тях. Когато говорим за зимното небе, първото име, което изплува в съзнанието ни е Орион. Това красиво и лесноокриваемо съзвездие още през ноември изгрява рано вечер и украсява небето през цялата нощ. Повечето от седемте ярки звезди, очертаващи характерната фигура на съзвездието са млади и горещи гиганти. Единственото изключение е Бетелгейзе (алфа от Орион), която е червен гигант - това е звездата в горния ляв ъгъл на фигурата. Долу вдясно пък е Ригел(бета от Орион), която въпреки означението си е най-ярката звезда в това съзвездие. По средата е Поясът на Орион, състоящ се от три звезди, наредени в почти права линия. Под тях има още една подобна конфигурация от 3-4 по-слаби звезди, които формират т.нар. Меч на Орион. Една от тези звезди обаче е по-особена. Впрочем тя дори не е звезда, а газов облак - Голямата мъглявина в Орион, известна още като M42. Без съмнение, това е най-известната мъглявина от нашата Галактика. Намира се на 1300 светлинни години от нас и всъщност представлява огромен облак от йонизиран водород, в чиито недра протичат интензивни звездообразуващи процеси и има изобилие от млади звезди, поради което понякога наричат M42детска градина за звезди. Да се придвижим малко на север по небесната сфера - най-лявата звезда от Пояса на Орион еАлнитак. В нейните околности също не липсват интересни обекти, но за да ги различим се нуждаем от по-мощен инструмент. Целия този участък от небето (както и повечето мъглявини в това съзвездие) е част от гигантски комплекс от молекулярен и йонизиран водород. Именно на неговото присъствие се дължи изобилието от дифузни мъглявини в Орион. В непосредствена близост доАлнитак и вляво от нея е мъглявината Пламък. Вдясно пък е IC434 - ярка емисионна мъглявина, на чийто фон се вижда една характерно по форма неголямо тъмно петънце - абсорбционната мъглявина Конска глава. Тя представлява облак от прах и студен водород и макар че сам по себе си поглъща, а не излъчва светлина, може да се наблюдава единствено благодарение на факта, че се намира между нас и по-ярката дифузна мъглявина IC434, проектирайки се върху нея. Макар и визуално много трудно забележима дори в голям любителски телескоп, Конската глава е сравнително лесна за фотографиране и е една от емблематичните фигури за любителите-астрономи. Докато все още сме в Орион, да се придвижим още малко на север. Попадаме на друг интересен обект - мъглявината M78. За разлика от емисионните мъглявини, които излъчват светлина благодарение на йонизационните процеси, свързани с газовете, от които се състоят, M78 свети с отразена светлина. Газовете, от които е съставена мъглявината не получават достатъчно количество енергия от съседните звезди, необходима за неговата йонизация, но пък тази светлина се разпръсква и отразява в околното пространство. При това различните дължини на видимия спектър се отразяват в различна степен. По-дългите вълни (червени и жълти) по-лесно преминават през газово-праховите облаци. По същата тази причина например фаровете за мъгла и уличните лампи излъчват светлина с подобен цвят, помагайки да се увеличи видимостта в лоши атмосферни условия. При по-късите вълни (сини и виолетови) е обратно - те се отразяват от средата и се разпръскват във всички посоки от пространството. Така за страничния наблюдател една такава мъглявина изглежда по-синя на цвят, защото светлината, която идва от нея е предимно отразена. Аналогично небето през деня е синьо на цвят, защото атмосферата притежава същото свойство да разпръсква повече синята и по-малко червената светлина. Звездите Сириус (Голямо куче), Процион (Малко куче) и Бетелгейзе (Орион) образуват известнияЗимен триъгълник. Той ще ни помогне да открием иначе слабото и незабележимо съзвездиеЕднорог. И тук не липсват мъглявини. Особено красив обект е т.нар. Розета. На фотографиите тази мъглявина заема площ неколкократно по-голяма от видимата площ на Луната, като се характеризира с интензивен червен цвят, който се дължи на емисиите на йонизирания водород. Именно цвета и формата са дали нейното име. Дори с телескоп мъглявината е труднозабележима визуално, което обяснява защо Месие не я е включил в знаменития си каталог. Вместо това обаче лесно може да се види звездния куп, който е част от нея. Розета, както и купът се намират на разстояние около 5000 светлинни години от нас. И още един обект от съзвездието Еднорог. Всъщност това е малко условно, защото обектите са няколко. Тук отново имаме съвкупност от дифузна мъглявина и звезден куп, която астрономите са означили като NGC2264. Купът наподобява по форма коледна елха, обсипана с бляскави украшения, поради което е наречен с това име. Върхът на Коледната елха сочи към неголяма тъмна мъглявина с форма на Конус, a цялото пространство се изпълва от сложен комплекс от емисионни(червени), отражателни(сини) и абсорбционни(черни) мъглявини, които преливат една в друга. Част от комплекса е и мъглявината Лисича кожа. Всички тези обекти са на 2500 светлинни години разстояние. Ще завършим зимния обзор на дълбокия космос с един познат и много достъпен обект - звездният куп Плеяди. Той е част от зодиакалното съзвездие Бик(Телец). Вижда се с невъоръжено око като няколко не особено ярки, но силно доближени една до друга звезди. С просто око могат да се изброят не повече от 6-7, но дори с малък бинокъл се вижда, че броят им е много по-голям. При фотографиране се откроява една характерна негова особеност - този красив разсеян звезден куп е потопен в синкава дифузна мъглявина. Плеядите се намират сравнително близо до нас - само на 400-450 светлинни години. Състоят се предимно от млади звезди на възраст между 75 и 150 милиона години, формирани от един общ облак от газово-прахова материя. Подобно на повечето разсеяни звездни купове, Плеядите също няма да останат завинаги свързани. След милиони години тази красива звездна формация ще се разпадне, губейки постепенно своите членове в следствие на гравитационно взаимодействие със съседни масивни обекти от нашата Галактика. Но до тогава имаме достатъчно много време, за да се любуваме на гледката. След зимното изобилие от мъглявини и звездни купове, които все пак са част от Млечния път, идва пролетта - сезонът на далечните галактики. Очаква ни още по-дълбоко потапяне в космическите простори.
|
Архиви
April 2016
Категории
All
Favourite projects
|